..." Императорът с тъжен глас се обърнал към тях: „Какво още мога да направя за вас? Странни хора! Какво искате от мен? Не знам. Кажете ми го вие самите, християните, напуснати от по-голямата част от братята и вождовете си, осъдени от народното чувство: какво ви е най-скъпо в християнството?" Тогава, бял като свещ, станал старецът Иоан и кротко изрекъл: „Велики господарю! Най-скъп от християнството ни е самият Христос — Той Самият, а от Него е всичко, понеже ние знаем, че в Него живее цялата телесна пълнота на Божеството. Но и от теб, господарю, ние сме готови да приемем всяко благо, но само ако в щедрата ти ръка познаем светата ръка на Христа. И на въпроса ти: какво можеш да направиш за нас, ти отговаряме направо: изповядай сега пред нас Иисус Христос, Божия Син, дошъл тук в плът, възкръснал и отново идващ — изповядай Го, и ние с любов ще те приемем като истински предтеча на Неговото славно второ пришествие”. Той млъкнал и вперил очи в лицето на императора. А с него ставало нещо лошо. В душата му се надигнала същата адска буря, като онази, която преживял в съдбоносната нощ. Той напълно загубил вътрешното си равновесие и концентрирал всичките си мисли, за да не загуби и външното си самообладание и да не се издаде преждевременно. Правел нечовешки усилия, за да не се нахвърли с див крясък срещу говорещия и да не започне да го ръфа със зъби. Изведнъж чул познатия глас от отвъдното: „Мълчи и от нищо не се страхувай”. Той мълчал. Само вцепененото му помръкнало лице се изкривило и от очите му изскачали искри. Междувременно, докато говорел старецът Иоан, великият маг, който седял, целият загънат в широката си трицветна мантия, закриваща кардиналския пурпур, като че ли правел под нея някакви манипулации; очите му съсредоточено святкали и устните му помръдвали. През отворените прозорци на храма се виждало, че огромен черен облак закрил слънцето и скоро станало съвсем тъмно. Старецът Иоан не отклонявал смаяния си изплашен поглед от лицето на безмълвния император и изведнъж ужасен се отдръпнал назад, обърнал се и със сподавен глас извикал: „Чеда мои, антихрист!” През това време, придружена от оглушителен гръмотевичен трясък, в храма блеснала огромна кръгла мълния и закрила стареца. Всичко замряло за миг и когато зашеметените християни дошли на себе си, старецът Иоан лежал мъртъв."...

Сигурно някои от вас се досетиха, че това е част от "Кратка повест за антихриста" на невероятния Владимир Соловьов. 
Постарал се е Соловьов да надникне в последното време. Дали ще е така или нещо такова, никой от нас не знае. Но всеки от нас трябва да отгледа този старец Иоан. Било като син, било като внук, било като правнук, било вътре в себе си. Защото той, нероденият и раждащ се в нас старец Иоан, ще ни изкупи.

Соловьов... Имам негова книга. Обичам много руската култура, литература, мисъл... Чувствам ги много близки до своята душа. Не бях попадала на този текст, благодаря за споделеното.
И коментарът е ...красив!

Благодаря