"...Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб. - Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие! Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога..."

Дотук с цитата от Свещеното Предание. Според него това се е случило преди Рождеството на Богородица с майка й Ана. Които трябва да знаете, знаете историята около това Рождество, което днес празнуваме из душите си. Вече е била в старост, а горката Ана, така предана на съпруга си, на хората, на Бог, а дете е нямала. Ала каква рожба в тази изплакана старост е родила! А тази рожба после Бог е родила!!! Но ето нещо друго от текста: "гнездо с малки птиченца". Вижда това гнездо с чуруликащи птиченца св. Ана, а тя е от десетки години бездетна, и пада на земята в такава горестна молитва, ох, в такъв плач-вик, тъй взривно изхвърля всичко от себе си, че да е цялата тя само за: "Боже, дай ми дете!". И идва Божия пратеник. Веднага. Но да се върнем пак назад, към гнездото с малки птиченца. Болката на св. Ана по бездетството й е стара, но именно това малко гнездо е спусъкът, който изстрелва тази болка чак в Небето, чак в Сърцето Божие. Малкото гнездо с малките пиленца. "Малките нещица". А малки ли са те? Каква голяма любов живеем или изживяхме (но все си я живеем), а как от малко, незначително нещо започна, от нещичко, което можехме да подминем, но добре, че това не се случи! И каква раздяла изживяхме (но все си я живеем ), а как от малко, незначително нещо започна, от нещичко, което не трябваше да подминем. В света на любовта няма малки нещица. Било то жажда за дете, било то жажда за любим/а, било то жажда за Бог. В този любовен свят всичко е голямо, важно, свръхзначимо. Ето - малкото гнездо с малките птиченца задвижи посвоему появата на Спасителя. Не че ако ги нямаше тези птиченца пред взора на св. Ана, нямаше да го има и Иисус Христос, но да не забравяме, че тази история е Божията история, а Той е не само Царят на царете, а и Поет на поетите. Честито Рождество Богородично!

Благодаря за споделеното! Радвам се, че го прочетох, макар чак днес - 16-ти септември... Сърдечен поздрав!

Благодаря!