Постинг
24.09.2021 06:12 -
На светофара
Пресичам улицата, шум и прах, воня,
една кола засича ме и спира,
натиснат клаксон, тихичка псувня,
обръщам се, а вените пулсират.
Присвити устни, рижава коса,
видение родено от зората,
на средна възраст, хубава жена,
изнервена навярно, непозната.
Погледнах я невинно и с усмивка,
"Не виждаш ли - пътека пешеходна",
отвърна с реч омайна, блага, чиста,
душа на пътя явно срещнах сродна.
Простете господине неугледен,
за малко да Ви нанеса вреда,
за прошка моли пръст нагоре, среден,
показвам го с ръцете... И с крака.
Ръцете Ви прекрасни са госпожо,
а всеки пръст изящен и красив,
докосва ме, изпълва ме с доволство,
достатъчно да бъда аз щастлив.
Загубен ескимос в пустиня жарка,
що дириш тъй далеч в града голям,
потегляй пак към своята палатка,
не се занасяй с мен, върви си сам.
Защо мълвите думи тъй прекрасни,
как галят нежно моята душа,
пленен съм от словата сладострастни,
не спирайте, масаж са за слуха.
Внимавайте, че драскате с рогата
боята нова, по-далеч от мен,
как искрено съчувствам на жената,
омъжена за груб и стар бохем.
Потегли и остави ме безмълвен.
Рога, елен? Едва ли, бръмбар жалък.
А в този свят объркан и разхвърлян,
щом ходиш пеш, за всеки друг си малък.
една кола засича ме и спира,
натиснат клаксон, тихичка псувня,
обръщам се, а вените пулсират.
Присвити устни, рижава коса,
видение родено от зората,
на средна възраст, хубава жена,
изнервена навярно, непозната.
Погледнах я невинно и с усмивка,
"Не виждаш ли - пътека пешеходна",
отвърна с реч омайна, блага, чиста,
душа на пътя явно срещнах сродна.
Простете господине неугледен,
за малко да Ви нанеса вреда,
за прошка моли пръст нагоре, среден,
показвам го с ръцете... И с крака.
Ръцете Ви прекрасни са госпожо,
а всеки пръст изящен и красив,
докосва ме, изпълва ме с доволство,
достатъчно да бъда аз щастлив.
Загубен ескимос в пустиня жарка,
що дириш тъй далеч в града голям,
потегляй пак към своята палатка,
не се занасяй с мен, върви си сам.
Защо мълвите думи тъй прекрасни,
как галят нежно моята душа,
пленен съм от словата сладострастни,
не спирайте, масаж са за слуха.
Внимавайте, че драскате с рогата
боята нова, по-далеч от мен,
как искрено съчувствам на жената,
омъжена за груб и стар бохем.
Потегли и остави ме безмълвен.
Рога, елен? Едва ли, бръмбар жалък.
А в този свят объркан и разхвърлян,
щом ходиш пеш, за всеки друг си малък.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.